Молим победителите да ни пишат на e-mail адрес
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
за да уточним начин да си получат наградата!
На останалите участници горещо благодарим и ви очакваме отново през следващата година в Новия Конкурс на AMMG "АВЖИЯТА РАЗКАЗВА ..."!
ВАЖНО !!! Поради закъснението в публикуването на изпратените разкази, срокът на конкурса за 2011 г. се удължава с 2 месеца, а именно:
Последен срок на участие: 15-ти януари 2012 г. /важи датата на пощенското клеймо за разказите, изпратени по пощата/
Обявяване на победителите: 1-ви февруари 2012 г. в сайта на AMMG www.ammg.eu
/AMMG Ltd./
Конкурс ловец на годината /за пета поредна година/.
Организатори на настоящия конкурс: списание „Български Ловецъ” и фирма AMMG
Съвместната инициатива има за цел да привлече майстори на късия ловен разказ. В конкурса може да участвува всеки редовен ловец с добре развито въображение и изказ. Литературните произведения трябва да бъдат придружени от снимка на автора, може и направена по друг повод, време и място.
Материалите могат да се изпращат по e-mail адреси:
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
с копие до
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
или на
Пощенски адреси: ул. „Кобилино бранище”№11, София 1505, за Сафари България ЕООД с копие до: пл. „Вапцаров”№2 , гр. Банско 2770, обл. Благоевград за AMMG.
Всички изпратени разкази ще бъдат публикувани на нашия сайт www.ammg.eu , а най-добрите в текущите броеве на списанието.
Комисия , (представители на фирма AMMG и редакцията на списанието) ще избере победителите.
В един хубав съботен ден бяхме на лов на диво прасе в района на хижа "Яворова лъка" в горско стопанство Черни осъм. По път към първата гонка както си карах джипа в който бяхме 4 човека един от колегите в едно дере съзря силуета на някакво животно. ...продължава
Бяхме на лов в подножието на Стара планина. Тъкмо свършвахме последната гонка за деня която беше в много гъста местност. Аз и един колега бяхме гоначи, но чухме, че кучетата лаят близо до нас и млъкнахме. ...продължава
Бяхме на лов в подножието на Средна гора. Събрахме се всички и тръгнахме. Започна и първата гонка за деня. Гоначите влезнаха в гората и пуснаха кучетата. Чуха се два последователни изстрела и кучетата замълчаха, но гласовете на гоначите се чуваха. ...продължава
В един съботен ден бяхме на лов за дива свиня. През целият ден нямахме никаква слука и разочаровани започнахме последната връзка за деня. Тя вече бе към своят край, но един от гоначите забеляза силует в драките и, за да изкара животното той хвърли една пиратка. ...продължава
Вечерта на 30.09.2011 година всички бяха сбрани на кръчмата на Мемо.Темата е само лов и лов!всички чакат за утешния ден за откриване лова на едър дивеч и аз като нов ловец - Новака. Ловът на едър дивеч лов който носи най много емоция,всички разказват историите си. ...продължава
В един хубав съботен ден на лов за дива свиня. Вечерта се събрахме с колегите и уточнихме пусиите. Аз си имам гост, братовчет ми млад ловец, за който съботния ден ще е цяло събитие, първи ловен излет. Сутриннта беше много студенa а и пусиите на които сме слънцето се показва около десет часа. ...продължава
Случката която ще ви разкажа е малко като случките които разказват ловците с голямо въображение. Аз нямам опит в писането, но се надявам случката да ви хареса. Датата е19.11.2011г.слънчев съботен ден сутриннта по лични причини не излязах на лов към 8 ч. се показах на терасата с чаша кфе и слушам как гонят кучетата. ...продължава
Градската бара пресича града укротена в широко каменно корито . Когато е спокойна около нея виреят всякакви бурени и се мяркат дребни животни от градския фауна. Цялото открито протежение на коритото води свой собствен живот , повече или по-независим от околната среда. Над коритото има мостове , от които страстни рибари мятат с въдички и се взират с присвити очи в плувките. Късмета понякога идва , друг път липсва. . ...продължава
Като цяло едрия лов не ми е страст. Когато има емоции – силни са , ала напоследък са толкоз редки , че ми идва малко на туризъм и релаксация след угрижените и натоварени дни. И днес , в средата на октомври , съм заел пусия в стръмен планински дол – чакам на единия бряг на дерето вардейки проходите на две широки пътеки идващи от отсрещната рядка гора . Долу почти няма вода , като се изключи малка локвичка вляво от мен по склона. На няколко метра пък над нея дерето се разклонява на две – единия улей е водосточен , другия е затлачен с паднали клони и прясна есенна дъбова шума образували невисока копа. ...продължава
Имах шанса в началото на ноември да изживея една незабравима по своя драматизъм и поучителност ловна седмица.
На 6.ХІ. бях на групов лов за диви прасета в района на с. Бракница, община Попово. Ранното утро на този пореден ден от златната есен ме бе заредил с очакването за едно приятно и релаксиращо пребиваване в гората, дори и при перспективата да не видя дивеч. Съдбата обаче ми бе отредила друга участ. ... продължава
Ловът, за който ви разказвам, се случи през далечната 1993 година. Скоро си бях купил интересната за времето комбинирана „Чешка збрьовка” в калибър 12/7x57R. С голямо желание я оборудвах със стойка и руска оптика. Тогава на оръжейния пазар нямаше голям избор. Прострелването си беше тежко изпитание. Правехме го на измерени с рулетка дистанции, струваше ни много труд и време, а далекомерите бяха просто мечта. Все пак пушката беше простреляна на 200 м според тогавашната оскъдна балистична информация.... продължава
Трудно ще предам тази толкова невероятна история, случила се между мен и една лисица. На пръв поглед нищо и никаква случка, но само на пръв поглед. След като станах свидетел на това, което ще разкажа, за мен стана ясно, че интелектът на лисицата е на по-високо ниво, отколкото си мислех. ... продължава
В ранна пролет, когато и последния сняг се беше стопил по усойните места, пъпките на дърветата - набъбнали, дреновете - обсипани с жълтеникав цвят, а копривата и зелените треви пробиваха по припеците в околностите на някои от брезнишките села и махали, неочаквано за тамошните жители се появи глиган. За тях това беше необикновено явление. Наблизо нямаше дъбови и букови гори, където той да се крие и да намира за храна техните вкусни жълъди. Ловците сметнаха, че глигана е прокуден от по-млад съперник в спор кой да осеменява женското стадо. Истината си знаеше само старият мъжкар. Другото бяха предположения. ... продължава
На първи октомври сутринта в 6:00 ч. се събрахме 25 човека на сборния пункт и след като попълнихме надлежно всички документи, в присъствието на представителя на служба КОС (РПУ-Правец) изслушахме от председателя на дружинката Владо Шишков мерките за безопасност при боравенето с оръжието и лова с гонка на диви прасета и хищници. Обърна се особено внимание на това, че гората е разлистена, което крие много рискове, и категорично беше забранена стрелба, ако ловецът не е видял и разпознал точно целта. След това определеният за ръководител на лова през този ден бай Димитър Керемидски оповести ловния район – „Висока могила”, уточни гоначите и разпредели останалите ловци, като точно указа на всеки един определеното му място за пусия. ... продължава
Беше истинско чедо на Балкана. На ръст - в горната граница на средния. Плещест, сух, жилав и все още доста подвижен за възрастта си. Отрасъл беше в балканското пригранично село, някога доста многолюдно и оживено, сега вече свило се, със заглъхнало училище, превърнато в казарма на пограничния отряд. Семейството му бяха кореняци от селото, средно имотни, работливи и почитани хора. Израснал беше като всички деца на воля по балканските поляни с добитъка, а по-късно и в гората с баща си. Също като всички свои съселянчета беше завършил трети прогимназиален клас в местното училище, а после беше работил в помощ на баща си до казармата. ... продължава
Вървяха в колона по северния склон на планината по посока на границата - тихо, спокойно, с нормален ход, предвид средно стръмния наклон на терена и падналия ноемврийски сняг. Всеки носеше на кръста си поизтрит и захабен от времето и от ползване кожен патрондаш с нож отзад, пълен с ръчно снаредени патрони в хартиени гилзи, избеляла раница на гръб и старо, но добре подържано оръжие на рамо, носещо неизбежните за времето на ползването си отпечатъци върху дървото и метала. Кръпките по облеклото, гумените галоши и ръчно плетените вълнени чорапи бяха неразделна част от ловното облекло на дружинката. ... продължава
Дълго мислих как да разкажа тази ловна слука, в която, според мен, няма нищо особено, но и нищо измислено. Твърде вероятно e разказът ми да провокира размисли на тема ловно оръжие и оптики, но такава задача не съм си поставял, а ако това се случи, значи все пак е предизвикал интерес.... продължава
Още преди началото на сезона стана ясно, че ловуването тази година ще е тегаво. Причините бяха две: първо – в района се бяха завъртяли две глутници вълци, които тормозеха животните, правеха ги неспокойни и им пречеха да се задържат дълго на едно място. Това косвено рефлектираше и върху нас, защото дори и да организирахме „разузнаване” предния ден, много малко вероятно беше животните да са в същия район на следващата сутрин. Да не говорим за поразиите, които причиняваха тези хищници – те бяха бич за малките на прасета, сърни, елени и т.н. ... продължава
Сутринта бе студена и мрачна. Лепкава и гъста мъгла обвиваше в бяла пелена всичко наоколо.Беше средата на декември.Природата бе скована от студа и сивотата на зимата.Почти нямаше сняг-беше се стопил на места-на други бе останала някаква малка част от него и малките полянки между дърветата изглeждаха като покрити с разкъсано наметало.
В мъглата смътно се виждаха силуетите на хора,чуваше се говор...............течеше задължителния инструктаж по безопасност,попълваха се бележки,подмятаха се шеги и закачки........... .Предстоеше поредния ловен излет-групов лов на дива свиня! ... продължава
Когато няма слука – няма и това е, ако ще на челна стойка да застанеш. През този ловен сезон и при мен беше така. Изключвам откриването, когато стрелях по глиган, който обаче не можахме да намерим /виж разказа “Гари”/. По този повод колегите добронамерено се шегуваха с мен следващите два-три излета – Ради например ме бъзикаше, че докато разхождал кучетата го срещнал един глиган и питал за мен – но бързо ме оставиха на мира, може би съобразявайки се с това, че съм жена. Иначе, не дай Боже някой да пропусне – разсипвахме го от майтап седмици наред, връчвахме му гумено бренеке, което той бързаше да предаде на следващия издънил се и така… веселбата е безкрайна. ... продължава
Ловът не е спорт, не е занимавка за убиване на свободното време, не е прищявка, ловът е наука.В тайнствата на тази наука ме въведе съпругът ми Мони, за когото е малко да се каже ,че е вманиачен, той просто е болен на тема гора, животни, оръжия, амуниции, калибри и всичко, свързано с лова – който го познава добре знае какво имам предвид. ... продължава
Това се случи преди години, малко след откриването на “едрия” лов. Както всяка събота, и този ден се събрахме сутринта, направихме кратък разбор кои местности ще гоним, кой откъде ще се придвижи до там и кой къде ще застане на пусия, метнахме се на джиповете и потеглихме. ... продължава
Този разказ е за Гари, кучето, благодарение на което ударих второто си прасе и което си отиде от този свят вследствие на нелепо стечение на обстоятелствата и човешка грешка.
Гари беше великолепно трицветно гонче. Беше весело и дружелюбно куче и всички го обичаха заради нрава и способностите му. От време на време имаше проблеми с другите кучета, повечето териери ( и те кучета с характер ) и често се налагаше да се намесваме, за да не се сбият, но най-голямата драма беше, ... продължава
Сигурно всеки човек е имал поне по един ден в живота си, в който каквото и да подхване “изяжда дървото”- или не се случва това, което е искал, или става някоя беля…, с две думи – каръшки ден, в края на който ти се иска да си разбиеш главата в някой дирек. Такъв беше и този ловен ден, макар, че сутринта, когато се събрахме всичко изглеждаше нормално.Беше паднал първия за сезона сняг и всички се радвахме, защото снежната покривка беше “издайника” за животните, по нея се четеше като в отворена книга. С една обиколка на района можеше да се разбере дали са влезли или излезли животни, колко и какви са били те и кога се е случило това. ... продължава
